помниш ли кога преди 3 години аз вече безработен инженер-авиоконструктор ти казах, че ще се кача в планината да паса овце. Ти ми изсумтя одобрително.
Толкова време мина очите ти не съм виждал. Писма ти пиша и ги пращам по Гьоре Лудото, дори не знам дали ги получаваш, а от теб ни вест ни кост. И пари ти пращам по него. Получи ли ги? Или новия уокмен на Гьорето е с мои пари?
Сещаш ли се когато се роди едно агънце преди две години и го кръстих на теб - Евдокия. Вече е голяма и красива овца. Не ме гледай така. Да, красива е.
От три години човек не виждам. С изключение на Гьоре и чорбаджията ми.
Евдокия е красива. Дори красиво гледа. Тя ми е сега най-близкото същество. Не ме вини, скъпа ми съпруго. Аз я къпя. Не мирише като другите.
Съблазни ме тя. Аз бях безсилен. Беше красиво. Усещането беше, беше....абе помниш ли като си купихме Жигулито? Е? Нещо такова!
Реших, че повече не мога да живея в лъжа и затова ти признавам за моята връзка с нея. Е, естествено всяка връзка си има кризи. Веднъж бях задрямал, подпрян на някой пън. Събуждам се и гледам коча връз Евдокия. Сви ме корема, гърлото ми се степа. Мамито му й коч! Бих го с гегата 3 дни наред кога го видя. Цяла нощ след това седях на колене пред Евдокия и я питах "Защо?? Как можа? Какво ти липсваше?". Плаках, а тя яде и преживяше.
След това със злоба я любих. Няколко пъти. По това тя ми напомня за теб. И ти и тя можете да ядете дорде правим секс
Не ме съди
Твой ...и неин
Захарий"
Надявам се да сте се посмяли заедно с моята простотия
