от Vessela » 11 Мар 2005 11:59
Калине, в началото наистина говорех по принцип, а не за себе си, но след последвалия коментар с пилеенето на времето, който явно се отнасяше за мен (или поне И за мен), нямаше как да не конкретизирам... Винаги съм се гордяла с факта, че тренирам именно във вашия клуб, винаги съм знаела колко добри треньори сте двамата с Елена и как се стараете и между другото успявате да бъдете над останалите в това отношение. Но след като постави въпроса за пилееното на времето, беше логично да те попитам наистина ли смяташ, че и при мен е така и ако го мислиш - има ли смисъл да се продължавам след като е загуба на време и нищо повече... Това определено не е нещо, което трябва да се обсъжда във форума, но тук стана на въпрос, ако бяхме говорили лично, тогава щях да те попитам... Искрено благодарна съм ти (на Елена също), че за година и малко ме научи да танцувам по-добре отколкото в другите клубове за 2 и половина, но след като има такъв резултат, не смяташ ли че времето тогава изобщо не е пропиляно, а точно обратното, защото в крайна сметка ученето е двустранен процес - иска се труд и от учителя (който определено е положен), но и от ученика (за да ме научиш, значи все пак и аз съм се постарала). Никога не съм възприемала времето отделено за тренировка като загубено, а като вложено в нещо важно поне за мен... Но както и да е... задълбахме малко повече отколкото трябваше. Искам само да знаеш, че страшно много уважавам както теб, така и Елена и също толкова много държа и на танците и точно поради тази причина се почувствах засегната от коментара ти отправен към мен... Но се надявам от целия този разговор да не е останал някой обиден, защото в крайна сметка като има проблем трябва да се обсъжда, а не да се сърдим като говорим за него, така си изясняваме много неща, които ни вълнуват. Ако някой се е почувствал обиден от думите ми се извинявам, целата ми не е била да се карам с някого. Радвам се че в клуба успяхме да изградим такъв колектив и наистина не искам той да се разваля...
Смятам че мир се обявява след война, а в случая нямаше такава... просто по-емоционален разговор. Но все пак и аз "вдигам бяло знаме", за да се знае, че съм абсолютно добронамерена! :wink: :wink: :wink: